Енциклопения на българския език

жизнелюбие

[ʒiznɛˈʎubiɛ]

жизнелюбие значение:

1. (Психология/Етика) Силна любов към живота, оптимистично отношение, енергия и желание за пълноценно съществуване.
Ударение
жизнелю'бие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жиз-не-лю-би-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жизнелюбие

(Психология/Етика)
  • Неговото пословично жизнелюбие го поддържаше бодър дори в трудните моменти.
  • Творчеството му е пронизано от искрено жизнелюбие и вяра в доброто.

Синоними на жизнелюбие

Антоними на жизнелюбие

Как се пише жизнелюбие

Съединителната гласна е 'е' (жизн-е-любие), тъй като първата основа завършва на мека съгласна в старобългарския или по аналогия с прилагателното 'жизнен'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:жизнен + люб-
Сложна дума, съставена от основите на 'жизнен' (или 'живот') и 'любя/любим', вероятно калка (буквален превод) по модел на немското 'Lebensliebe' или руското 'жизнелюбие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • несломимо жизнелюбие
  • заразително жизнелюбие
жизнелюбие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник