екзекуция
[ɛkzɛˈkutsijɐ]
екзекуция значение:
1. (право) Изпълнение на смъртна присъда.
2. (преносно) Публично унищожаване на нечий авторитет или кариера; жестока саморазправа.
- Ударение
- екзеку̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек-зе-ку-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- екзекуции
Примери за използване на екзекуция
(право)
- Публичната екзекуция беше отменена в последния момент.
- Осъденият очакваше своята екзекуция в килията.
(преносно)
- Медийната екзекуция на политика продължи цяла седмица.
- Треньорът определи загубата като тактическа екзекуция от страна на противника.
Синоними на екзекуция
Антоними на екзекуция
Как се пише екзекуция
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:exsecutio
От латинското 'exsecutio' (изпълнение, осъществяване), през запашноевропейските езици (френски: exécution). Първоначалното значение е 'изпълнение на решение', което в юридически контекст се е стеснило до изпълнение на най-тежкото наказание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- масова екзекуция
- публична екзекуция
- отлагане на екзекуция