Енциклопения на българския език

едновластие

[ɛdnoˈvɫastiɛ]

едновластие значение:

1. (Политология) Форма на държавно управление, при която върховната власт е съсредоточена в ръцете на един човек (монарх, диктатор).
Ударение
едновла̀стие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ед-но-влас-ти-е
Род
среден
Мн. число
едновластия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на едновластие

(Политология)
  • Епохата на абсолютното едновластие приключи с приемането на конституцията.
  • Той се стремеше към пълно едновластие в партията.

Антоними на едновластие

Как се пише едновластие

Сложните съществителни имена, образувани от съчетание на числително и съществително име, се пишут слято (едно + власт + ие).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:единъ + власть
Сложна съставна дума (композит), калка на гръцката дума 'monarchia'. Състои се от корена за 'едно' и 'власт'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • абсолютно едновластие
  • установяване на едновластие
едновластие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник