самодържавие
[samodɐrˈʒaviɛ]
самодържавие значение:
1. (политология/история) Форма на държавно управление, при която върховната власт принадлежи неограничено на едно лице (монарх, цар, император).
- Ударение
- самодържа'вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-дър-жа-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самодържавия
Примери за използване на самодържавие
(политология/история)
- Руското самодържавие е свалено след революцията.
- Борбата срещу самодържавието обедини различни политически кръгове.
Синоними на самодържавие
Антоними на самодържавие
Как се пише самодържавие
Сложна дума със съединителна гласна -о-. Коренът е 'държ', наставката е -авие (или -ие към основа държава).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самодръжавиѥ
Калка на гръцкото autokrateia (αὐτοκρατία). Съставно от 'сам' (self) и 'държа' (hold/rule) – държане на властта сам.
Употреба
Чести словосъчетания:
- царско самодържавие
- крепител на самодържавието
Популярни търсения и запитвания за самодържавие
какво е самодържавие, самодържавие или самодържие, самодържавие или съмодържавие, самодържавие или самудържавие, самодържавие или самодаржавие, самодържавие или самодържъвие, самодържавие или самодържавйе, самодържие или съмодържавие, самодържие или самудържавие, самодържие или самодаржавие, самодържие или самодържъвие, самодържие или самодържавйе, съмодържавие или самудържавие, съмодържавие или самодаржавие, съмодържавие или самодържъвие, съмодържавие или самодържавйе, самудържавие или самодаржавие, самудържавие или самодържъвие, самудържавие или самодържавйе, самодаржавие или самодържъвие, самодаржавие или самодържавйе, самодържъвие или самодържавйе