Енциклопения на българския език

монархия

[moˈnarxijɐ]

монархия значение:

1. (Политология) Форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи изцяло или частично на едно лице (монарх – цар, крал, император), като обикновено се предава по наследство.
2. (Политология) Държава, която се управлява по този начин.
Ударение
мона̀рхия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-нар-хи-я
Род
женски
Мн. число
монархии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монархия

(Политология)
  • Конституционната монархия ограничава правомощията на владетеля чрез закон.
  • Великобритания е една от най-известните съвременни монархии.
(Политология)
  • Някои европейски монархии са запазили традициите си от векове.

Синоними на монархия

Антоними на монархия

Как се пише монархия

Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверка не е възможна чрез сродна дума на български, следва се етимологията (monos).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monarchia
От старогръцки 'monarchia' (едновластие), съставено от 'monos' (един) и 'archo' (управлявам, властвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • абсолютна монархия
  • конституционна монархия
  • парламентарна монархия
  • дуалистична монархия
монархия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник