меркантилност
[mɛrkɐnˈtilnost]
меркантилност значение:
1. (преносно) Качество на човек, който се води единствено от материална изгода; сметкаджийство, користолюбие.
- Ударение
- меркантѝлност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мер-кан-тил-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на меркантилност
(преносно)
- Нейната меркантилност отблъсна всичките ѝ истински приятели.
- В отношенията им нямаше любов, а само чиста меркантилност.
Синоними на меркантилност
Антоними на меркантилност
Как се пише меркантилност
Пише се с е в първата сричка и и в третата (меркантилност).
Етимология
Произход:Френски/Италиански
Оригинална дума:mercantile
От италиански 'mercantile' (търговски), произлизащо от 'mercante' (търговец). В съвременния език е натоварено с негативна конотация за прекомерен материализъм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам меркантилност
- обвинявам в меркантилност
Популярни търсения и запитвания за меркантилност
какво е меркантилност, меркантилност или маркантилност, меркантилност или меркантелност, меркантилност или меркънтилност, меркантилност или меркантйлност, меркантилност или меркантилнуст, маркантилност или меркантелност, маркантилност или меркънтилност, маркантилност или меркантйлност, маркантилност или меркантилнуст, меркантелност или меркънтилност, меркантелност или меркантйлност, меркантелност или меркантилнуст, меркънтилност или меркантйлност, меркънтилност или меркантилнуст, меркантйлност или меркантилнуст