Енциклопения на българския език

култура

[kulˈturɐ]

култура значение:

1. (общо) Съвкупност от духовните и материалните ценности, създадени от човечеството в историческото му развитие.
2. (земеделие) Растение, което се отглежда от човека за стопански цели.
3. (биология) Съвкупност от микроорганизми или тъкани, отглеждани изкуствено в хранителна среда.
4. (поведение) Степен на развитие на личността, изразяваща се във възпитание, етично поведение и образованост.
Ударение
култу̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кул-ту-ра
Род
женски
Мн. число
култури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на култура

(общо)
  • Древна гръцка култура.
  • Министерство на културата.
(земеделие)
  • Пшеницата е основна зърнена култура.
  • Отглеждането на технически култури изисква специфични грижи.
(биология)
  • Лабораторна посявка на бактериална култура.
(поведение)
  • Човек с висока лична култура.
  • Липсва му елементарна култура на общуване.

Как се пише култура

Грешни изписвания: култора, колтура
Думата се пише с 'у' във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:cultura
Произлиза от латинския глагол colere – 'обработвам', 'почитам'. Първоначалното значение е свързано със земеделието (обработване на земята), което по-късно метафорично се пренася върху 'обработването' на духа и ума.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масова култура
  • физическа култура
  • земеделска култура
  • културен дом
култура : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник