Енциклопения на българския език

меля

[ˈmɛlʲɐ]

меля значение:

1. (пряко) Разтрошавам зърнени храни или други твърди вещества на дребни частици или на брашно чрез триене или мачкане.
2. (преносно) Дъвча бавно, продължително и мъчително (обикновено за беззъби хора или животни).
3. (разговорно) Говоря много, бързо и безсмислено; дрънкам глупости.
Ударение
мѐля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ме-ля
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
смеля
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на меля

(пряко)
  • Воденицата меле житото денонощно.
  • Тя обича сама да си меле кафето сутрин.
(преносно)
  • Старецът дълго мелеше коравия хляб с венците си.
(разговорно)
  • Не спира да меле глупости по цял ден.
  • Какво ми мелиш на главата още от сутринта?

Антоними на меля

Как се пише меля

Грешни изписвания: мелиа, мела
Глаголът е от III спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (меля), а в 3 л. мн.ч. е -ят (мелят).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*melti
Наследена от праславянската форма *melti, произлизаща от индоевропейския корен *mel- (стривам, мачкам). Сродна с литовското málti, латинското molere и немското mahlen.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • меля брашно
  • меля кафе
  • меля сол на главата
Фразеологизми:
  • Меля сол на главата
  • Трай, бабо, за хубост (не мели)

Популярни търсения и запитвания за меля