звънтене
[zvɐnˈtɛnɛ]
- Ударение
- звънтѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звън-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- звънтения
Как се пише звънтене
Като отглаголно съществително от глагол от II спрежение (звънтя), завършва на -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звънъ
Отглаголно съществително от глагола 'звънтя'. Коренът е общославянски *zvьn- (звук, звън).
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънтене на монети
- звънтене на чаши
- метално звънтене
- звънтене в ушите