дръвник

[drɐvˈnik]

дръвник значение:

1. (бит) Дебел пън или голямо парче дърво, върху което се цепят дърва за горене.

2. (преносно/обидно) Глупав, безчувствен или непохватен човек; темерут.

Ударение: дръвнѝк
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: дръв-ник
Род: мъжки
Мн. число: дръвници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дръвник

(бит)

Дядо постави цепеницата върху дръвника и замахна с брадвата.
Секирата се заби дълбоко в дръвника.

(преносно/обидно)

Как можа да кажеш това, голям си дръвник!
Стои като дръвник и нищо не разбира.

Синоними на дръвник

пън, глупак, тъпанар, темерут

Антоними на дръвник

умник, интелигент

Как се пише дръвник

Грешни изписвания: дървник, дравник, дръвнйк

Пише се с ъ между р и в (дръв-), а не дърв-, въпреки връзката с 'дърво'. Това е исторически обусловена подвижност на гласната ъ с плавната съгласна р.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:дърво

Производно от 'дърво' с наставка -ник. Във фонетичния развой удареното ъ/а/о се редуцира или променя позицията си (метатеза на ликвидите).

Употреба

Фразеологизми:

Стои като дръвник