Енциклопения на българския език

докладчик

[doˈkɫattʃik]

докладчик значение:

1. (официално) Лице, което изнася доклад, лекция или официално съобщение пред аудитория.
2. (администрация) Длъжностно лице, което подготвя и представя доклад по определен въпрос за разглеждане от по-висша инстанция (напр. съдия-докладчик).
Ударение
докла̀дчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-клад-чик
Род
мъжки
Мн. число
докладчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на докладчик

(официално)
  • Докладчикът представи резултатите от годишния финансов одит.
  • Следващият докладчик на конференцията е професор от университета.
(администрация)
  • Съдията-докладчик запозна състава на съда с фактите по делото.

Синоними на докладчик

Антоними на докладчик

Как се пише докладчик

Пише се с д (от доклад), въпреки че при изговор се обеззвучава пред 'ч'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:докладчик
Заета от руски или образувана на българска почва от 'доклад' + наставката за деятел '-чик'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съдия-докладчик
  • основен докладчик