говорител
[govoˈritɛl]
говорител значение:
1. (Медии) Лице, което чете новини или съобщения по радиото или телевизията.
2. (Официална комуникация) Лице, упълномощено да говори от името на институция, организация или друго лице.
3. (Техника) Устройство за преобразуване на електрически сигнали в звукови вълни (високоговорител).
- Ударение
- говорѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-во-ри-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- говорители
Примери за използване на говорител
(Медии)
- Дългогодишният говорител на националната телевизия се пенсионира.
(Официална комуникация)
- Говорителят на министерството даде пресконференция.
(Техника)
- Включи музиката, но десният говорител пращи.
Синоними на говорител
Антоними на говорител
Как се пише говорител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говоря
Образувана от глагола 'говоря' с наставката за деятел '-тел'. Калка на френското 'parleur' или немското 'Sprecher'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говорител на правителството
- новинарски говорител
- говорител на парламента