Енциклопения на българския език

публика

[ˈpublikɐ]

публика значение:

1. (социология) Група от хора, събрани на едно място, за да гледат или слушат нещо (представление, реч, състезание).
2. (общо) Хората, обществото като цяло.
Ударение
пу̀блика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пуб-ли-ка
Род
женски
Мн. число
публики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на публика

(социология)
  • Публиката аплодираше бурно след края на концерта.
(общо)
  • Книгата е предназначена за широката публика.

Антоними на публика

Как се пише публика

Грешни изписвания: поблика, публйка
Думата е чуждица и правописът следва източника. Пише се с у в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:publicus
От латинското publicus (обществен, народен), вероятно навлязла в българския език през руски (публика) или западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широка публика
  • футболна публика
  • избрана публика
Фразеологизми:
  • пред публика