слушател
[stuˈʃatɛl]
слушател значение:
1. (пряко) Лице, което слуша някого или нещо; човек, който възприема звукова информация.
2. (образование) Лице, което посещава лекционен курс (често без правата на редовен студент) или курсист в специализирана школа.
3. (медии) Човек, който следи радиопредаване.
- Ударение
- слу'шател
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-ша-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- слушатели
Примери за използване на слушател
(пряко)
- Внимателният слушател веднага забеляза иронията в гласа му.
(образование)
- Той беше записан като свободен слушател в курсовете по философия.
- Курсантите и слушателите във военната академия се строиха на плаца.
(медии)
- Уважаеми радиослушатели, следват новините.
Синоними на слушател
Антоними на слушател
Как се пише слушател
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоушати
Произлиза от глагола 'слушам' с наставката за деятел '-тел'. Коренът е общославянски (*slyšati).
Употреба
Чести словосъчетания:
- внимателен слушател
- свободен слушател
- активен слушател