Енциклопения на българския език

доверителен

[dovɛˈritɛlɛn]

доверителен значение:

1. (общо) Който изразява доверие или предразполага към споделяне.
2. (администрация/право) Който не е предназначен за публично разгласяване; секретен.
3. (финанси/право) Който е свързан с управление на чуждо имущество или права (напр. доверителна сметка, доверителен фонд).
Ударение
доверѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-ве-ри-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
доверителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доверителен

(общо)
  • Той заговори с тих, доверителен тон.
  • Между тях се установиха доверителни отношения.
(администрация/право)
  • Документът има доверителен характер.
  • Получихме доверителна информация от източника.
(финанси/право)
  • Средствата бяха преведени по доверителна сметка на адвоката.

Антоними на доверителен

Как се пише доверителен

Прилагателното завършва на наставката -телен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:доверие
Образувано от съществителното 'доверие' или глагола 'доверявам' + наставка '-телен'. Коренът е свързан с 'вяра'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доверителен разговор
  • доверителна сметка
  • доверително управление