Енциклопения на българския език

недоверчив

[nɛdovɛrˈt͡ʃif]

недоверчив значение:

1. (характер) Който не се доверява лесно на другите; който е изпълнен със съмнения и подозрения.
Ударение
недоверчѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-до-вер-чив
Род
мъжки
Мн. число
недоверчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на недоверчив

(характер)
  • Старият човек беше станал затворен и недоверчив към непознати.
  • Кучето беше недоверчиво и не вземаше храна от ръка.

Антоними на недоверчив

Как се пише недоверчив

Пише се слято като едно понятие. В края на думата се пише в, въпреки че се чува ф.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:доверие
Производна от корена 'вер-' (доверие) с отрицателна частица 'не' и наставка '-чив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • недоверчив поглед
  • недоверчив характер
  • болезнено недоверчив