добричък
[doˈbrit͡ʃɐk]
добричък значение:
1. (пряко) Който е добър в известна степен; сравнително добър, мил или кротък (често с нюанс на симпатия или снизхождение).
2. (преносно) Достатъчно голям, значителен (за количество или размер), употребено с лек емоционален или разговорен нюанс.
- Ударение
- добри'чък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-ри-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- добрички
Примери за използване на добричък
(пряко)
- Той е добричък човек, няма да ти направи лошо.
- Кучето изглежда страшно, но всъщност е добричко.
(преносно)
- Отряза си добричко парче от баницата.
Синоними на добричък
Антоними на добричък
Как се пише добричък
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър
Умалителна форма на прилагателното 'добър', образувана с наставката '-ичък'. Характерна за разговорния стил и фолклора.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добричък старец
- добричко дете