добитък
[doˈbitək]
добитък значение:
1. (селище стопанство) Събирателно название за домашни селскостопански животни (крави, волове, овце, коне), използвани за работа или продукция.
2. (преносно/обидно) Човек, който е груб, безчувствен, глупав или се държи безкултурно.
- Ударение
- добѝтък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-би-тък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на добитък
(селище стопанство)
- Селяните изкараха добитъка на паша рано сутринта.
- Тази година фуражът за добитъка е много скъп.
(преносно/обидно)
- Държи се като пълен добитък, без капка уважение към другите.
- Как можеш да живееш с такъв добитък?
Антоними на добитък
Как се пише добитък
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dobytъkъ
Произлиза от глагола 'добити' (спечеля, придобия). Първоначалното значение е било 'имот', 'печалба', 'придобивка'. Тъй като в миналото основното богатство се е измервало в животни, значението се е стеснило до 'домашни животни'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- едър рогат добитък
- дребен добитък
- гледам добитък
Фразеологизми:
- работя като добитък