дихател
[diˈxatɛl]
дихател значение:
1. (техника) Устройство (клапан, отвор или тръба), което позволява на затворен съд или механизъм да изравнява вътрешното налягане с атмосферното; отдушник.
2. (биология) Рядък термин за дихателен отвор при някои безгръбначни (стигма).
- Ударение
- диха̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ха-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дихатели
Примери за използване на дихател
(техника)
- Дихателят на трансформатора трябва да се проверява редовно за запушване.
- През дихателя на картера излизат газовете.
(биология)
- Всяко членче на насекомото има по един чифт дихатели.
Синоними на дихател
Антоними на дихател
Как се пише дихател
Етимология
Произход:Български / Руски
Оригинална дума:дишам / дышать
Технически термин, образуван от корена за дишане. Вероятно влияние от руската техническа терминология (дыхательный клапан).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хидравличен дихател
- дихател на резервоар