Енциклопения на българския език

стигма

[ˈstigmɐ]

стигма значение:

1. (социология/психология) Силно отрицателен социален етикет, който променя начина, по който индивидът бива възприеман от обществото; петно на позор или дискредитация.
2. (ботаника) Горната част на плодника в цвета, която приема прашеца; близалце (терминът се използва по-рядко в този смисъл на български, предпочита се 'близалце').
3. (религия (мн.ч.)) Рани или белези по тялото, наподобяващи раните на разпнатия Христос (обикновено 'стигмати').
Ударение
сти'гма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стиг-ма
Род
женски
Мн. число
стигми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стигма

(социология/психология)
  • Трябва да се борим срещу стигмата, свързана с психичните заболявания.
(ботаника)
  • При някои растения стигмата е разделена на дялове.
(религия (мн.ч.))
  • Светецът е получил стигмати по ръцете си.

Синоними на стигма

Антоними на стигма

Как се пише стигма

Грешни изписвания: стйгма

Няма специфични правописни особености, изписва се както се чува.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:στίγμα
От древногръцки 'stigma' (убождане, знак, петно), свързано с глагола 'stizein' (бода, татуирам). Исторически е означавало дамга, поставяна върху роби или престъпници.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социална стигма
  • нося стигма

Популярни търсения и запитвания за стигма