Енциклопения на българския език

опозиционер

[opozit͡sioˈnɛr]

опозиционер значение:

1. (политика) Лице, което принадлежи към опозицията; участник в политическа група или партия, противопоставяща се на управляващото мнозинство или властта.
Ударение
опозиционѐр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-по-зи-ци-о-нер
Род
мъжки
Мн. число
опозиционери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опозиционер

(политика)
  • Известният опозиционер даде интервю пред чуждестранни медии.
  • Група опозиционери организираха мирен протест пред парламента.

Синоними на опозиционер

Антоними на опозиционер

Как се пише опозиционер

Думата съдържа съчетанието -ио- (не -йо-), тъй като следва правилото за изписване на чужди думи, завършващи на -ция в основната си форма.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:oppositio
Чрез френски (opposition) и немски (Opposition) към българската основа 'опозиция', с добавяне на деятелната наставка -ер, характерна за заемки, означаващи лица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • виден опозиционер
  • политически опозиционер
  • активен опозиционер
опозиционер : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник