Енциклопения на българския език

диктат

[dikˈtat]

диктат значение:

1. (политика) Налагане на воля, условия или изисквания от по-силна страна над по-слаба без право на възражение; принуда.
Ударение
дикта̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дик-тат
Род
мъжки
Мн. число
диктати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диктат

(политика)
  • Малката държава отказа да се подчини на чуждия диктат.
  • Мирният договор беше подписан под диктата на победителите.

Антоними на диктат

Как се пише диктат

Грешни изписвания: дйктат, диктът
Пише се с и в първата сричка. Да не се бърка с диктовка (записване на текст).

Етимология

Произход:Немски / Латински
Оригинална дума:Diktat / dictatus
Заемка (вероятно през немски) от латинското 'dictatus', минало причастие на 'dictare' (диктувам, заповядвам, нареждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политически диктат
  • икономически диктат
  • под диктата на

Популярни търсения и запитвания за диктат