Енциклопения на българския език

налагане

[nɐˈɫaɡɐnɛ]

налагане значение:

1. (общество) Действието по принудително установяване на власт, мнение, мода или правила.
2. (медицина) Поставяне на компрес или лечебно средство върху болно място.
3. (кулинария/бита) Поставяне на продукти (напр. зеле, сирене) в съд за съхранение или зреене.
Ударение
нала̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ла-га-не
Род
среден
Мн. число
налагания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на налагане

(общество)
  • Налагането на нови данъци предизвика недоволство.
  • Процесът на налагане на марката на пазара отне две години.
(медицина)
  • Лекарят препоръча налагане на отока с лед.
(кулинария/бита)
  • Време е за налагане на зелето в каците.

Антоними на налагане

Как се пише налагане

Отглаголните съществителни завършват на -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:налагам
Отглаголно съществително име от 'налагам' + наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • налагане на вето
  • налагане на волята
  • налагане на наказание