Енциклопения на българския език

деструктор

[dɛˈstruktor]

деструктор значение:

1. (информатика) Специален метод в обектно-ориентираното програмиране, който се извиква автоматично при унищожаването на обект, за да освободи заетата от него памет или ресурси.
2. (техника/екология) Съоръжение за унищожаване (обикновено чрез изгаряне) на отпадъци, трупове на животни или опасни вещества.
3. (книжовно) Лице или фактор, който руши, унищожава нещо създадено.
Ударение
дестру̀ктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-струк-тор
Род
мъжки
Мн. число
деструктори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деструктор

(информатика)
  • В C++ деструкторът има същото име като класа, но с тилда (~) отпред.
(техника/екология)
  • Болничните отпадъци се изгарят в специализиран деструктор.
(книжовно)
  • Войната е най-големият деструктор на културното наследство.

Антоними на деструктор

Как се пише деструктор

Пише се с е в началото (от латинската представка de-). Неправилно е изписването с 'и'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:destructor
От латинското 'destructor' (разрушител), от глагола 'destruere' (разрушавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • виртуален деструктор
  • деструктор на отпадъци