Енциклопения на българския език

инсинератор

[insinɛˈratɔr]

инсинератор значение:

1. (Техника/Екология) Специализирана пещ или промишлена инсталация за изгаряне на твърди битови, болнични или промишлени отпадъци при много висока температура, с цел намаляване на обема им и унищожаване на вредни вещества.
Ударение
инсинера̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-си-не-ра-тор
Род
мъжки
Мн. число
инсинератори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инсинератор

(Техника/Екология)
  • Общината обсъжда изграждането на модерен инсинератор за преработка на градския боклук.
  • Отделяните газове от инсинератора преминават през многостепенна филтрация.

Как се пише инсинератор

Думата се пише с и във втората и е в третата сричка, следвайки латинския корен cinis (пепел) и наставката -ер-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:incinerare
От средновековен латински *incinerare* ('превръщам в пепел'), съставено от *in-* + *cinis* (пепел). Думата навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (английски *incinerator*, френски *incinérateur*) като термин в екологията и индустрията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инсинератор за опасни отпадъци
  • изграждане на инсинератор
  • капацитет на инсинератора
инсинератор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник