Енциклопения на българския език

конструктор

[konˈstruktor]

конструктор значение:

1. (професия) Специалист, който създава проекти (чертежи, планове) за машини, съоръжения или сгради.
2. (игри) Детска игра, състояща се от елементи за сглобяване на различни модели.
3. (информатика) Специален метод в обектно-ориентираното програмиране, който се извиква при създаването на нов обект от даден клас.
Ударение
констру̀ктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-струк-тор
Род
мъжки
Мн. число
конструктори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конструктор

(професия)
  • Главният конструктор одобри промените в двигателя.
  • Тя работи като авиоконструктор в голяма компания.
(игри)
  • Купихме му метален конструктор за рождения ден.
  • Детето сглоби замък от конструктора.
(информатика)
  • Класът трябва да има поне един дефиниран конструктор.
  • Конструкторът инициализира променливите на обекта.

Синоними на конструктор

Антоними на конструктор

Как се пише конструктор

Думата съдържа групата съгласни нстр. Пише се с у.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:constructor
От латинското 'constructor' (който строи, съгражда), преминало през западноевропейски езици (немски/френски/руски) в българския.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен конструктор
  • детски конструктор
  • конструктор по подразбиране
конструктор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник