дебил

[dɛˈbil]

дебил значение:

1. (медицина (остаряло)) Човек, страдащ от лека степен на умствена изостаналост (дебилност). В съвременната медицина терминът е заменен с по-неутрални класификации.

2. (преносно / обидно) Изключително глупав, ограничен или неадекватен човек.

Ударение: дебѝл
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: де-бил
Използване: 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род: мъжки
Мн. число: дебили

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дебил

(медицина (остаряло))

В миналото диагнозата 'дебил' се е поставяла на хора с IQ между 50 и 70.

(преносно / обидно)

Спри да се държиш като дебил и помисли сериозно!
Само пълен дебил може да паркира по този начин.

Синоними на дебил

бавноразвиващ се, идиот, глупак, кретен, тъпак

Антоними на дебил

интелигент, умник

Как се пише дебил

Грешни изписвания: дибил, дебйл

Думата се пише с е в първата сричка (от лат. debilis). Писането с 'и' е груба грешка.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:debilis

От латинското debilis ('слаб', 'немощен'). Първоначално навлиза като медицински термин.

Употреба

Чести словосъчетания:

пълен дебил
държи се като дебил