Енциклопения на българския език

дарител

[dɐˈritɛl]

дарител значение:

1. (общо) Лице, което прави дарение; човек, който безвъзмездно предоставя средства, имоти или вещи в полза на друг човек или организация.
2. (право) Страна по договор за дарение, която отстъпва вещно право безвъзмездно.
Ударение
дари'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
да-ри-тел
Род
мъжки
Мн. число
дарители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дарител

(общо)
  • Името на щедрия дарител бе изписано на входа на библиотеката.
  • Болницата е закупила апаратурата благодарение на анонимен дарител.
(право)
  • Дарителят запазва правото си на ползване на имота до края на живота си.
  • Подписът на дарителя трябва да бъде нотариално заверен при прехвърляне на недвижим имот.

Антоними на дарител

Как се пише дарител

Грешни изписвания: даритет, даритил, дърител, дарйтел
Пише се с а в първата сричка (от дар) и завършва на -ел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дар
Произлиза от глагола „дарявам“/„даря“ с наставка за деец „-тел“. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щедър дарител
  • анонимен дарител
  • кръводарител