ктитор
[ˈktitɔr]
ктитор значение:
1. (църковна история) Лице, което е дарило средства за построяването, обновяването или украсата на християнски храм или манастир. Ктиторът често бива изобразяван в стенописите на църквата, държейки макет на сградата.
- Ударение
- кти'тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кти-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ктитори
Примери за използване на ктитор
(църковна история)
- На северната стена на притвора е запазен портретът на ктитора, облечен в болярски одежди.
- Известният възрожденски търговец става ктитор на новия параклис в родното си село.
Синоними на ктитор
Как се пише ктитор
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:κτήτωρ (ktētōr)
Заета от средновековен гръцки език, означаваща буквално 'собственик', 'притежател' или 'основател'. В църковнославянската и старобългарската традиция терминът се утвърждава за обозначаване на светско лице, осигурило средства за изграждането или зографисването на православен храм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ктиторски портрет
- ктиторски надпис
- главен ктитор