стрелба
[strɛlˈba]
стрелба значение:
1. (военно дело) Произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, лък или друго метателно средство.
2. (спорт) Спортна дисциплина, при която целта е улучване на мишена с оръжие.
- Ударение
- стрелба̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стрел-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- стрелби
Примери за използване на стрелба
(военно дело)
- Чу се единична стрелба откъм гората.
- Войниците провеждат учебна стрелба на полигона.
(спорт)
- Тя тренира спортна стрелба с пневматичен пистолет.
- Стрелбата с лък е олимпийски спорт.
Как се пише стрелба
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стрѣлба
От старобългарското 'стрѣлба', производно на 'стрѣла' (стрела) и глагола 'стрѣляти'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спортна стрелба
- автоматична стрелба
- стрелба в целта