Енциклопения на българския език

бумтеж

[bumˈtɛʃ]

бумтеж значение:

1. (пряко) Силен, продължителен, глух и тътнещ звук, предизвикан от удар, експлозия, тежка машина или природно явление.
Ударение
бумтѐж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бум-теж
Род
мъжки
Мн. число
бумтежи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бумтеж

(пряко)
  • Откъм строежа се чуваше непрекъснат бумтеж на машини.
  • Далечният бумтеж на оръдията предвещаваше наближаването на фронта.

Синоними на бумтеж

Антоними на бумтеж

Как се пише бумтеж

Грешни изписвания: бумтеш, бомтеж
Думата завършва на звучна съгласна 'ж', която при изговор се обеззвучава в 'ш' (потвърждава се чрез проверка с формата за множествено число: бумтежи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бумтя
Произлиза от глагола 'бумтя' (издавам глух, тътнещ звук), който е с звукоподражателен произход (ономатопея), плюс наставката за образуване на съществителни имена '-еж'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глух бумтеж
  • бумтеж на мотори
  • подземен бумтеж

Популярни търсения и запитвания за бумтеж