Енциклопения на българския език

грохотя

[groxoˈtʲa]

грохотя значение:

1. (пряко) Издавам силен, тътенен, продължителен шум (грохот).
Ударение
грохотя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гро-хо-тя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грохотя

(пряко)
  • Водопадът грохотеше толкова силно, че не можехме да се чуем.
  • Тежката артилерия грохотеше в далечината.

Синоними на грохотя

Антоними на грохотя

Как се пише грохотя

Грешни изписвания: грохутя, грухотя
Втората гласна е о (проверка: грохот), окончанието е .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:грохот
Произлиза от съществителното 'грохот', което е с ономатопеичен (звукоподражателен) характер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морето грохоти
  • влакът грохоти