бумтя
[bumˈtʲɤ]
бумтя значение:
1. (пряко) Издавам силен, тъп, обикновено ритмичен шум (като от огън в печка, двигател или отдалечен тъпан).
- Ударение
- бумтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бум-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на бумтя
(пряко)
- Огънят бумтеше весело в камината.
- Сърцето му бумтеше от вълнение.
Как се пише бумтя
Грешни изписвания: бомтя
Пише се с у в корена, тъй като идва от звукоподражанието 'бум'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бум
Звукоподражателен произход от междуметието 'бум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- печката бумти
- кръвта бумти