грохот
[ˈɡrɔxot]
грохот значение:
1. (общо) Силен, продължителен, тътенен и разтърсващ шум (от падане на тежки предмети, срутване, водопад, артилерия и др.).
- Ударение
- гро́хот
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гро-хот
- Род
- мъжки
- Мн. число
- грохоти
Примери за използване на грохот
(общо)
- Чу се страшен грохот от срутващата се сграда.
- Грохотът на водопада заглушаваше думите им.
Как се пише грохот
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:onomatopoeic
Звукоподражателна (ономатопоетична) дума, сродна с глагола 'грохотя' и с корена в 'гръм', 'трескам'. Среща се в повечето славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- адски грохот
- грохот на вълни