трясък
[ˈtrʲasɐk]
трясък значение:
1. (пряко) Силен, резък и кратък шум, предизвикан от удар, падане на тежък предмет, счупване или гръмотевица.
- Ударение
- тря̀сък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тря-сък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- трясъци
Примери за използване на трясък
(пряко)
- Чу се ужасен трясък от счупване на стъкла.
- Вратата се затвори с трясък.
Антоними на трясък
Как се пише трясък
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*trěskъ
Звукоподражателен произход. Свързана с глагола *трещя* и съществителното *треска* (разцепване с шум). Промяната на гласната е резултат от ятовия преглас в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глух трясък
- силен трясък
- трясък на гръмотевица
Фразеологизми:
- с гръм и трясък