Енциклопения на българския език

гротескен

[ɡroˈtɛskɛn]

гротескен значение:

1. (изкуство) Който съдържа елементи на гротеска – причудливо, фантастично съчетание на реално и нереално, на трагично и комично, на красиво и безобразно.
2. (преносно) Който е неестествен, силно преувеличен до степен на карикатура; уродлив или нелеп.
Ударение
гротѐскен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
гро-тес-кен
Род
мъжки
Мн. число
гротескни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гротескен

(изкуство)
  • Спектакълът беше изграден върху гротескни образи и ситуации.
(преносно)
  • Ситуацията стана гротескна, когато всички започнаха да викат едновременно.

Антоними на гротескен

Как се пише гротескен

Грешни изписвания: грутескен, гротескин
Пише се с о (гро-). Подвижното ъ/е при членуване изпада в мн.ч. (гротескни).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:grotesque
От италиански 'grottesco' (пещерен), произлизащо от 'grotta' (пещера). Първоначално се е отнасяло за причудливи орнаменти, открити в римски разкопки (пещери).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гротескен образ
  • гротескна ситуация
  • гротескни форми