причудлив

[prit͡ʃudˈlif]

причудлив значение:

1. (общо) Който е необичаен, странен или фантастичен по форма, вид или поведение; който буди удивление със своята нестандартност.

2. (за човек) Който има странен характер или капризи; своеобразен.

Ударение: причудлѝв
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: при-чуд-лив
Род: мъжки
Мн. число: причудливи

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на причудлив

(общо)

Сградата имаше причудлива архитектура с извити кули и шарени прозорци.
Съдбата понякога прави причудливи завои.

(за човек)

Той беше причудлив старец, който говореше с птиците.
Причудливите ѝ хрумвания често изненадваха компанията.

Синоними на причудлив

странен, чудат, ексцентричен, фантастичен, бизарен, капризен, своенравен

Антоними на причудлив

обекновен, стандартен, скучен

Как се пише причудлив

Грешни изписвания: пречудлив, причудлиф, прйчудлив, причодлив, причудлйв

Пише се с и в префикса (при-) и с д пред звучната съгласна л. При изговор се чува обеззвучаване на крайното 'в' ([ф]), но се пише в (проверка: причудливи).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:чудо

Образувано от съществителното 'чудо' с префикс 'при-' и наставката за прилагателни '-лив', носещо нюанс на нещо необичайно, граничещо с чудното.

Употреба

Чести словосъчетания:

причудливи форми
причудлив характер
причудливи сенки
причудлив свят

причудлив