горчилка

[ɡorˈt͡ʃiɫkɐ]

горчилка значение:

1. (пряко) Неприятен, горчив вкус в устата или горчива течност/субстанция.

2. (преносно) Чувство на силно разочарование, обида или мъка, което остава след неприятно преживяване.

3. (ботаника) Народно наименование на различни видове растения или гъби с подчертан горчив вкус (напр. гъбата 'горчивка' или растението 'водно пиперче').

Ударение: горчѝлка
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: гор-чил-ка
Род: женски
Мн. число: горчилки

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горчилка

(пряко)

Още усещаше горчилката от лекарството по небцето си.
Въпреки захарта, кафето имаше странна горчилка.

(преносно)

След скандала в душата му остана само горчилка.
Думите ѝ бяха напоени с горчилка и ирония.

(ботаника)

В гората внимавайте да не наберете горчилки вместо масловки.

Синоними на горчилка

горчина, злъч, разочарование, обида, скръб, огърчение

Антоними на горчилка

сладост, радост, удовлетворение

Как се пише горчилка

Грешни изписвания: гурчилка, горчилкъ, горчйлка

Думата се пише с о в първата сричка (проверка с 'горък', 'горе') и завършва на -а.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:горчина / горъкъ

Произлиза от корена на прилагателното 'горчив' (старобългарски 'горъкъ'), свързан с 'горе' (скръб, мъка) и глагола 'горя'. Наставката '-лка' формира съществително име, означаващо носител на качеството или субстанция.

Употреба

Чести словосъчетания:

преглъщам горчилката
усещам горчилка
остава горчилка

горчилка