Енциклопения на българския език

сладост

[ˈsɫadɔst]

сладост значение:

1. (пряко) Вкусово усещане, предизвикано от захар, мед или други сладки вещества; качеството на нещо да бъде сладко.
2. (преносно) Чувство на голямо удоволствие, наслада, душевен комфорт или умиление.
Ударение
сла̀дост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сла-дост
Род
женски
Мн. число
сладости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сладост

(пряко)
  • Медът има характерна естествена сладост.
  • Тя не обича прекалената сладост в десертите.
(преносно)
  • Той изпита неподозирана сладост от победата.
  • В думите ѝ имаше някаква притегателна сладост.

Антоними на сладост

Как се пише сладост

Грешни изписвания: сладуст, сладос, слъдост

Думата се пише с о в наставката -ост (както при младост, радост). Проверката за звучната съгласна т на края се прави с формата за множествено число: сладости.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сладость
Произлиза от старобългарската форма *сладость, образувана от праславянския корен *soldu- (сладък) с наставка за абстрактни съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкуствена сладост
  • душевна сладост
  • усещам сладост