Енциклопения на българския език

диалект

[diɐˈlɛkt]

диалект значение:

1. (езикознание) Разновидност на общонароден език, говорен от населението на определена географска област или от специфична социална група, отличаващ се с фонетични, граматични и лексикални особености.
Ударение
диалѐкт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-а-лект
Род
мъжки
Мн. число
диалекти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диалект

(езикознание)
  • В родопския диалект има запазени много архаични форми.
  • Писателят използва диалект, за да придаде автентичност на героите си.

Синоними на диалект

Антоними на диалект

Как се пише диалект

Грешни изписвания: диялект, диалег, дйалект, диълект

Думата се пише с иа, а не с ия. Проверката за звучната съгласна накрая (т) се прави чрез формата за множествено число: диалекти.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:διάλεκτος (dialektos)
От старогръцки 'διάλεκτος' (разговор, език, наречие), от глагола 'διαλέγομαι' (разговарям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • западен диалект
  • социален диалект
  • териториален диалект