наречие
[nɐˈrɛt͡ʃiɛ]
наречие значение:
1. (граматика) Неизменяема част на речта, която пояснява глагола, прилагателното или друго наречие, като изразява обстоятелства (време, място, начин, количество).
2. (езикознание/диалектология) Най-голямата териториална разновидност на един език, обединяваща група близки говори/диалекти.
- Ударение
- наре'чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ре-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- наречия
Примери за използване на наречие
(граматика)
- Думите „бързо“, „вчера“ и „много“ са наречия.
- Обстоятелственото пояснение в изречението често се изразява чрез наречие.
(езикознание/диалектология)
- Българският език се дели основно на източно и западно наречие.
- Характерна черта на източното наречие е ятовият преглас.
Синоними на наречие
Антоними на наречие
Как се пише наречие
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарѣчїе
Калка (буквален превод) на гръцката граматическа дума ἐπίρρημα (epirrhema) или от корен 'реч' (говор) с представка 'на-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- западно наречие
- наречие за място
- наречие за време