Енциклопения на българския език

глупаче

[ɡluˈpat͡ʃɛ]

глупаче значение:

1. (Обща употреба) Умалителна форма на 'глупак'; човек (често дете), който проявява наивност или липса на съобразителност, използвано с отенък на снизхождение или симпатия.
2. (Пряко) Малък глупак; човек с ограничени умствени възможности (по-слабо агресивно от 'глупак').
Ударение
глупа̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
глу-па-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
глупачета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глупаче

(Обща употреба)
  • Не бъди такова глупаче, всичко ще се оправи.
  • Милото глупаче си мислеше, че може да хване луната.
(Пряко)
  • Той се държеше като пълно глупаче пред нея.

Антоними на глупаче

Как се пише глупаче

Грешни изписвания: глопаче, глупачи, глупъче
Думата се пише с у в първата сричка (проверка с думата 'глупчо'). Завършва на за среден род, единствено число.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глупъ
Умалителна форма, образувана от корена на прилагателното 'глупав' (старобълг. 'глупъ') с наставка '-че'. В исторически план коренът е свързан с липсата на разум или опит.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наивно глупаче
  • мило глупаче