хитрец
[xiˈtrɛt͡s]
хитрец значение:
1. (пряко) Човек, който си служи с хитрост, лукавство и находчивост, за да постигне целите си.
- Ударение
- хитре́ц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хи-трец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хитреци
Примери за използване на хитрец
(пряко)
- Този хитрец успя да излъже всички и да вземе наградата.
- Старият търговец беше голям хитрец и никой не можеше да го надлъже.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хитър
От прилагателното 'хитър' + наставка '-ец', служеща за образуване на съществителни имена за лица, носители на качеството.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям хитрец
- дребен хитрец
Фразеологизми:
- хитрец на дребно