Енциклопения на българския език

суверенен

[suvɛˈrɛnɛn]

суверенен значение:

1. (политика) Който притежава върховна власт и независимост; който не е подчинен на друга държава.
2. (право) Върховен, неограничен (за власт или права).
Ударение
суверѐнен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
су-ве-ре-нен
Род
мъжки
Мн. число
суверенни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суверенен

(политика)
  • България е суверенна република.
  • Всяка нация има суверенното право да определя бъдещето си.
(право)
  • Народът е носител на суверенната власт.

Антоними на суверенен

Как се пише суверенен

Грешни изписвания: сувиренен, суверинен, соверенен
Думата съдържа две 'е'-та в корена: суверенен. Двойно 'н' се появява само в ж.р., ср.р. и мн.ч. (суверенна, суверенни), но в м.р. е едно 'н'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:souverain
Чрез френски, от простонародния латински *superanus (най-горе, върховен), производно на *super (над).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • суверенна държава
  • суверенен дълг
  • суверенни права
  • суверенен фонд
суверенен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник