Енциклопения на българския език

висш

[viʃ]

висш значение:

1. (йерархия) Който заема най-горно положение в служебна или социална стълбица; главен.
2. (качество/интелект) Който е на много високо ниво на развитие или сложност.
Ударение
вѝсш
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
висш
Род
мъжки
Мн. число
висши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на висш

(йерархия)
  • Той е висш държавен служител.
  • Офицери от висшия състав.
(качество/интелект)
  • Човекът е висш бозайник.
  • Висша математика.
  • Висше образование.

Как се пише висш

Грешни изписвания: виш
Думата се пише с буквосъчетанието сш. Проверка може да се направи с формата за женски род: висша (ясно се чува 'сш'), а не виша.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вышь
Стара сравнителна степен на прилагателното 'висок' (высокъ -> вышь). В съвременния език е загубило функцията на сравнителна степен и се схваща като качествено прилагателно за най-висока степен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • висше образование
  • висша мода
  • висш пилотаж
  • Висш съдебен съвет

Популярни търсения и запитвания за висш