опея
[oˈpɛjɐ]
опея значение:
1. (религия) Извършвам църковен погребален обред (опело) над покойник.
2. (преносно / разговорно) Примирявам се със загубата на нещо; отписвам нещо като загубено или провалено.
3. (разговорно) Карам се на някого дълго и досадно, натяквам (често във форма 'опявам', но срещано и като завършен акт).
- Ударение
- опѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-пе-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- опявам
Примери за използване на опея
(религия)
- Свещеникът дойде да опея покойника.
(преносно / разговорно)
- Опеяха парите, които дадоха назаем – няма да ги видят повече.
(разговорно)
- Майка му го опя хубаво за закъснението.
Синоними на опея
Как се пише опея
Грешни изписвания: упея
Променливо Я: В формите за минало време и причастия променливото 'е' (от ят) се запазва или променя според ударението и следващия звук (напр. опях, но опели).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѣти
Представка 'о-' + 'пея'. Първичното значение е свързано с извършване на църковен обред чрез пеене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опея мъртвец
- опея работата
Фразеологизми:
- опея му работата
- опея му песента