въздържане
[vɐzˈdɤrʒɐnɛ]
въздържане значение:
1. (пряко) Отказ от извършване на някакво действие; самоконтрол за невършене на нещо.
- Ударение
- въздъ̀ржане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-дър-жа-не
- Род
- среден
- Мн. число
- въздържания (рядко)
Примери за използване на въздържане
(пряко)
- Въздържането от гласуване промени крайния резултат.
- Лекарят препоръча пълно въздържане от алкохол.
Синоними на въздържане
Антоними на въздържане
Как се пише въздържане
Думата се пише с ъ в корена (държ). Представката е въз-. Формата е въздържане (отглаголно съществително), докато въздържание е остаряла или русизирана форма, която се среща по-рядко в съвременния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздръжати
Отглаголно съществително от 'въздържам се'. Представка 'въз-' + 'държа' (славянски корен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сексуално въздържане
- въздържане от употреба на сила
- въздържане от коментар