Енциклопения на българския език

абстиненция

[ɐpstiˈnɛnt͡sijɐ]

абстиненция значение:

1. (медицина) Съвкупност от болестни психически и физически разстройства, настъпващи при внезапно спиране на приемането на наркотични вещества, алкохол или лекарства при пристрастени индивиди.
2. (книжовно) Пълно въздържание от нещо (обикновено удоволствия или пороци).
Ударение
абстине'нция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
аб-сти-нен-ци-я
Род
женски
Мн. число
абстиненции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абстиненция

(медицина)
  • Пациентът изпитваше тежка абстиненция след спирането на хероина.
  • Лечението на алкохолната абстиненция изисква лекарско наблюдение.
(книжовно)
  • Сексуална абстиненция.
  • Той проповядваше абстиненция от всякакви земни наслади.

Антоними на абстиненция

Как се пише абстиненция

Думата е чуждица и правописът ѝ следва звученето на оригиналната латинска форма. Пише се с б (не се обеззвучава на писмо) и и в корена.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:abstinentia
Заета от латински език (abstinentia), означаваща 'въздържание', от глагола abstinere (държа се настрана).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпадам в абстиненция
  • абстинентни симптоми
  • лечение на абстиненция