Енциклопения на българския език

възвеличаване

[vɐzvɛliˈt͡ʃavɐnɛ]

възвеличаване значение:

1. (книжовно) Действие на прекомерно хвалене, прославяне или издигане в култ на някого или нещо.
Ударение
възвелича'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ве-ли-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
възвеличавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвеличаване

(книжовно)
  • Възвеличаването на владетеля беше част от дворцовия етикет.
  • Критикът се обяви против безкритичното възвеличаване на модерното изкуство.

Синоними на възвеличаване

Антоними на възвеличаване

Как се пише възвеличаване

Пише се с ъ в представката въз- и с а в наставката -аване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възвеличати
Сложен състав от представка „въз-“ (движение нагоре/усилване) и корен „велич-“ (от велик).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • култ към личността
  • възвеличаване на подвига
възвеличаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник