Енциклопения на българския език

вкочанясване

[fkot͡ʃɐˈnʲasvɐnɛ]

вкочанясване значение:

1. (физиология) Процес на силно измръзване на тялото или крайниците, водещо до втвърдяване и загуба на чувствителност.
2. (медицина) Трупово вкочанясване (Rigor mortis) – биохимичен процес на втвърдяване на мускулите след смъртта.
3. (преносно) Силна скованост от страх, ужас или изненада; неспособност за движение.
Ударение
вкочаня̀сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вко-ча-няс-ва-не
Род
среден
Мн. число
вкочанясвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вкочанясване

(физиология)
  • Дългият престой на минусови температури доведе до вкочанясване на пръстите му.
(медицина)
  • Съдебният лекар определи часа на смъртта по степента на вкочанясване на тялото.
(преносно)
  • При вида на мечката го обзе пълно вкочанясване.

Антоними на вкочанясване

Как се пише вкочанясване

Думата съдържа променливо я. В тази позиция следва правилото за изписване на 'я' (ударено, пред твърда сричка), но е производна от глагола вкочанясам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кочан
Отглаголно съществително от 'вкочанясам'/'вкочанясвам'. Коренът 'кочан' (твърдата част на зелка или царевица) се използва метафорично за втвърдяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трупово вкочанясване
  • вкочанясване от студ